★★★ Back to school: Study tips ★★★

So, независимо къде учим, дали ще е в езикова гимназия или не, имаме термини, думи и уроци, които някак трябва да запомним. На мен ми е доста трудно да уча думи, но съм изпробвала няколко начина, преди да стигна до този, който в момента наистина ми помага и сега реших да споделя с вас всички, надявайки се и вие да намерите своя.
★ В по-малките класове винаги ни караха да пишем думите по 30 пъти или три реда и сега, когато няма кой да ме проверява или да ми казва да си ги напиша, обикновено пропускам да го направя, спестявайки си време и удължавайки времето прекарано пред компютъра. Но всъщност писането е начин за много по-добро запомняне и помага при правописа и се опитвам да викам волята и да пиша думите поне по три реда или докато не ги запомня. В полето пиша думата и какво означава, а по-късно се връщам и преговарям пак и пак.

★ Освен да си късате ръката от писане може да използвате лепящи листчета. От едната страна пишете думата на чужд език, а от другата на български и ги залепвате из цялата къща, дори в тоалетната. Така уплътнявате всичкото време.
Може да използвате и прости листчета и да ги теглите от шапка или куп. Изтегляте една, прочитате я и отгатвате какво пише от другата страна. Думите които не можете да 'отгатнете' ги поставяте в купа отново или ги напишете няколко пъти.

★ Това е начинът, който на мен лично ми помага - черна/бяла дъска. Пиша си думите от unit-a и от време на време се изпитвам върху тях. Дъската е хубаво да бъде на място, на което е лесно забележима и често гледате. Моята е срещу леглото ми и всяка сутрин, докато се приготвям, препрочитам думите или ако съм с лаптопа в скута ми и погледа ми случайно се отклони - това е място, към което поглеждам, удобно.

Сега относно уроците. Всеки има различна памет, аз по различните предмети помня различно уроците, но в никакъв случай не препоръчвам зубренето и нека обясня какво значи всъщност зубър - човек, който се мъчи да научи нещо наизуст, за да получи 6. Няма полза, по-късно не помните нищо, а целта на училището е да помните уроците си и след него.
★ По-лесните уроци, като например тези по география ги прочитам по няколко пъти и това ми е наистина достатъчно. Примерно сядам прочитам го веднъж, после започвам по-друг предмет (препоръчително не разказвателен) написвам си домашното и отново се връщам върху урока, прочитайки го отново. Друго важно нещо е да сме напълно концентрирани върху това, което четем, а не да си мислим какво стана в училище днес.

★ Миналата година по биология уроците ми бяха много трудни защото освен всичко бяха и на английски. Тогава първо си прочитах урока, записвах си думите, проверявах ги в речник и се уверявах, че съм разбрала по-голямата част от съдържанието. След което вземах и си изваждах само по-важното, маркирайки с различни цветове и маркери термините. Това наистина много ми помогна и успях да си повиша успеха по предмета с цяла единица.

★ Разграфявайки всичко в таблица е полезно също. Най-често ги използвам по география, за уроци като 'Страните в континента', 'Природни зони'..

Съветвам ви да използвате маркери. Колкото по-цветно, толкова по-добре. Цветовете привличат вниманието ни, особено синьо и розово, а и тетрадките изглеждат много по-забавно.

Надявам се поста да ви е харесал и да съм помогнала. 

- Stelly xx 

Последната глътка от Август..

Последната седмица от моят любим месец сякаш беше най-дейната седмица за цялата ми лятна ваканция и въпреки, че се разболях и изгорях си прекарах страхотно. По-миналият уикенд пътувах с влака, заедно с баба и дядо, до село. Там се срещнах с братовчедка ми, с която обикаляхме до късно осветените улици, разхождайки кучето ми или просто разказвайки си истории, мечтаейки си за местата, които ще посетим. В сряда тръгнах на път с баща ми помагайки му с работата и правейки му компания, докато изминаваме пътят през Обнова, Плевен, Ловеч, Трявна, Габрово, Казанлък, Карлово, Стара Загора, Хасково, Нова Загора, Ямбол, Сливен и пак обратно до вкъщи. В петък с натоварена кола тръгнахме за морето, първо през Варна, а по-късно стигнахме и до мястото където останахме за уикенда - Дуранкулак. Направихме следобеден плаж, както и разходка събирайки миди и рапани. Събота морето беше по-бурно и имаше вълни, а когато има вълни е още по-забавно. Изглежда попрекалих с препичането на слънце и изгорях.. от едната страна ауч. В неделя сутринта се събудихме рано готови за последно да се изкъпем в морето, но за съжаление то беше още по-свирепо, а вълните още по-големи. От подобни преживявания имам лоши спомени и все пак се престраших и влязох веднъж, но това беше. След всичките изминати километри тази седмица, пътят на обратно ми се видя твърде дълъг.

Хаштаг селфи със сестрата.

Надявам се да сте харесали снимките. Трудно ми беше да избера няколко само. 

- Stelly xx 

★★★ Back To School: Supplies Haul ★★★

Училището все още не е толкова наближило, за да правя подобен пост, но да си призная пазаруването на училищни пособия е любимото ми нещо свързано с началото на учебната година. Не съм обикаляла всички магазини, но ние по принцип винаги си набавяме необходимото от Metro, а тази година не е по-различна.

Моливите всъщност са за сестра ми, за рисуване, но и аз си взех въпреки, че вече няма да имам изобразително изкуство като предмет в училище.. 

Брой: 12 в кутия и идват с подарък от острилка и гумичка.

Цена: 3,59 лв.

Цена на бройка: 0,30 лв.

Брой: 4

Цена: 3,31 лв.

Цена за бройка: 0,83 лв.

Има грешка в написването на Schneider, но я видях твърде късно, за да бъде поправена. Извинявам се. 

Брой: 10

Цена: 1,44 лв.

Цена за брой: 0,14 лв.

Брой: 2

Цена: 1,90 лв.

Цена за брой: 0,95 лв.

Тези моливи са класика. Купувам ги по инстинкт сякаш, защото все още имам цял пакет.

Брой: 10

Цена: 2,99 лв.

Цена за брой: 0,30 лв.

Тези химикали не са от метро, но реших да споделя, от книжарница е. 

1. Бях видяла подобен в Мерто и помолих в книжарницата да пробвам как пише, хареса ми и си го взех, а по-късно се сетих, че и преди съм имала такъв. Цена: 0,80 лв.

2. Видях госпожата ми по английски да пише с такъв и я попитах от къде си го е взела. В края на годината пишех през по-голямата част от времето с такъв и съм изписала всички, които имах в наличност. Цена: 1,00 лв.

3. Също химикал от госпожата ми по английски. Той е номер едно. На всяко контролно пиша с такъв и дори го смятам за късметлийски. Цена: 0,80 лв.

Брой: 10

Цена: 6,00 лв.

Цена за брой: 0,60 лв.

Миналата година имах такъв, но някой ми го взе и аз не разбрах кой. Когато ги видях такива цветни ми привлякоха вниманието и веднага ги взех. Сестра ми разписваше химикалите и видя, че нейният пише лилаво. Явно са цветни (не че не пише colours). Но все пак има такъв който пише нормално, по-тъмно синьо от това е. 

Брой: 2

Цена: 2,99 лв.

Цена за брой: 1,49 лв. 

1. Брой: По две от всяка картинка. 72 листа. Офсет.

Цена: 7,58 лв.

Цена за брой: 1,89 лв.

2. Миналата година използвах тетрадките и съм много доволна от хартията.

Брой: 3 в палет. 80 листа. Офсет.

Цена: 5,36 лв.

Цена за брой: 1,79 лв.

3. Брой: По две от всяка картинка. 72 листа. Офсет.

Цена: 7,58 лв.

Цена за брой: 1,89 лв.

Надявам се поста да ви е харесал. Вложих много старание в снимките.

- Stelly xx 

16 ФАКТА, ЗА 16 ГОДИШНАТА

Окей. Денс ставам на шестнадесет. И какъв по-идеален момент от този - да споделя няколко факта за мен. Вече съм казвала, че се казвам Стелияна, right?

1. Обожавам да пътувам и да посещавам нови места, където не познавам никого и където никой не познава мен.

2. Имам силно развита памет, за разлика от повечето членове на моето семейство. Помня лица, имена и рандом факти, за хора които дори не съм се запознавала. Обичам и да чета странни факти, които да запомням, но що се отнася до научаване на нещо за училище, губя тези магически способности.

3. Не обичам да бездействам. Харесва ми да бъда актива независимо по какъв начин. Може да спортувам или просто да стоя и да чета книжка и двете смятам за дейност.

4. Перфекционист съм. Ако се захвана с нещо трябва да е изпипано от игла до конец. (знам че не си личи по постовете, които публикувам, но обещавам, че ще се старая повече) Ако нещо не може да е идеално по-добре да не се захващам.

5. Нерешителна съм. Що се отнася до избор, предпочитам някой да го направи вместо мен. Знам, че всяко взето решение влияе на бъдещето и винаги се чудя: Дали не направих грешния избор?

6. Часовникът е едно от онези неща без които не мога. Не осъзнавах, колко често проверявам часа, до скоро. Вече е нещо като мания винаги да знам колко време имам.

7. Любимото ми нещо са тетрадките, тефтерченцата, химикалчетата и подобни канцеларски пособия. Имам няколко шкафа и въпреки това не са достатъчно, винаги бих се зарадвала на подобен подарък.

8. Искам да направя нещо значително, нещо с което ще се отличавам и хората ще могат да ме запомнят.

9. Ако някога се запознавам с някого, особено на живо, се държа като идиот. Премислям какво да кажа по хиляда пъти и когато си мисля, че съм измислила най-остроумния отговор изтърсвам нещо тъпо. Трябва търпение преди да се отпусна и да покажа истинското си аз.

10. Обичам миризмата на прясно окосена трева, миризмата преди и след буря.

11. Най-красивото нещо, което човек може да притежава според мен, са изпъкнали вени и ключица, която си личи.

12. Обожавам да стоя на терасата и да слушам дъжда.

13. Америка за мен е като раят. Мястото където мечтая да отида. Всичко там ми изглежда и звучи сякаш е перфектно.

14. Обичам да стоя провесена на мостове. Една от мечтите ми е да скоча с бънджи, колкото по-високо, толкова по-добре.

15. Харесва ми да чета истории, блогове или само мисли написани от хора на моята възраст.

16. Някой ден ще обиколя света.

Благодаря на всеки, който ми честити и на всеки, който всъщност прочете всичко.

- Stelly xo 

To the mountain and back

Хей, хора. Миналата седмица муа и семейството ми, решихме да отидем на почивка, която на мен ми се стори доста спонтанна, защото аз разбрах за нея едва няколко дни преди да тръгнем, а и в същия ден бяха направени и резервациите. Тръгнахме в неделя, следобед от село. Минахме през Търново, защото на сестра ми много й се ядяло Mc Donald's, а й бяхме забравили карти за игра затова проверихме магазинът в близост до закусвалнята. Минахме през Шипка и Бузлуджа, от където се откриха невероятни гледки, но всичко долу бе сякаш в мараня и не съм снимала и толкова много. На Бузлуджа слязохме, за да снимам, но духаше доста силен вятър и бързо се прибрахме в колата, запътили се към Казанлък, където бяхме на гости на приятели и преспахме.
На сутринта тръгнахме към местността, където ни бяха резервациите - Цигов чар, което се намира точно до язовир Батак. Пътят беше дълъг, имах чувството че още малко по магистрала тракия и щяхме да стигнем София, защото изпуснахме доста места, от където може да се слезе от магистралата. И така през Пазарджик, Пещера и Батак, по обяд вече бяхме пристигнали. В началото имахме затруднения в намирането на нашите къщички, но след като ни упътиха ги намерихме и аз незабавно се влюбих в гледката. Имам чувството, че съм на морето. Язовирът е доста по-голям от моите очаквания и освен хълмовете зад него да ми подсказват, че съм на планина, няма какво. Водата е същата сякаш гледам спокойното Черно море, всеки път като погледна. Температурата е около 20 градуса, което за мен е студено, но пък предпочитам да ми е хладно, пред това да умирам от жега. След като се наобядвахме и починахме, решихме да отидем до язовира, което не се оказа толкова лесна задача. Явно скоро беше валяло долу беше доста кално, но скоро намерихме начин и дори си намокрихме краката във водата. Взехме колата и потеглихме в обратна посока, на къде се предполага че се намира центъра. Има няколко заведения, виенско колело и още няколко атракции, както и магазин за хранителни стоки. Там оставихме колата и продължихме пеш по пътя, като най-накрая стигнахме отново до две заведения този път на брега на язовира. Имаше и лодка с която може да се стигне до острова намиращ се в язовира. На връщане прекапа, но недостатъчно да ни намокри. За вечеря седнахме на едно от заведенията, а щом се прибрахме беше късно и аз реших да си легна и да си пусна 'Касъл'.

Вторият ден, когато се събудих (да отбележа, че хубаво се спи там), баща ми беше за риба. След като той се върна, наобядвахме се всички и той си почина, запалихме колата и отидохме до пещера Снежанка, защото аз обожавам да посещавам пещери и честно казано това ми е любим обект. Имаше около 45 минути до следващото влизане, когато стигнахме паркинга. Тръгнахме по друг път да вървим с нагласата, че имаме достатъчно време да стигнем. След като стигнахме недалеч, започнахме да вървим нагоре към пещерата. Аз не бях подготвена да изкачваме връх, нито никой друг от семейството ми. Но леко полека, с всички тези мотивиращи табели, стигнахме до пещерата, където ни чакаха рояци комари. След като си починахме от изкачването, беше се събрала група и влязохме в пещерата. Вътре беше хладно, а и както бяхме мокри от изкачването, на мен ми стана студено. Обиколихме пещерата за около половин час, а щом излязохме обективът на фотоапарата се замъгли. Слизането на долу няма нищо общо с изкачването. От главния път потеглихме към Пещера, за обувки и храна. Когато се върнахме бях изморена и си легнах с Касъл на екрана на лаптопа.

Ден трети - отново започна късно. Майка ми беше говорила с хазяйката ни, която я упътила към някакъв водопад. Да отбележа, че водопадите спадат заедно с пещерите, към графа любими. След като вървяхме повървяхме по асфалтиран път стигнахме до хижа "Боровинка" по думите на хазяйката: 'Супер сладка къщичка'. За да сме сигурни, че не сме сбъркали пътя попитахме възрастен човек, който срещнахме по пътя. Той ни каза, че по-надолу имало рекичка, но не знаел за никакви водопади. И все пак ние продължихме, докато не видяхме табела. Щом навлязохме в гората, замириса на гъби, а сестра ми и майка ми започнаха да ги разглеждат. Водопадите бяха мънички, но нямаше добър изглед към тях затова снимките са през клони, на елхички, които бяха навсякъде, точно същите каквито предават по Коледа. Когато се върнахме на пътя от който се бяхме отклонили, решихме че може да продължим още нагоре и да видим до къде ще стигнем. Вървяхме доста нагоре, когато стигнахме маса и пейка направена от дървета и пътя разклоняващ се. Закуско-обядвахме там, а сестра ми и баща ми продължиха нагоре по единия разклон, връщайки се по другия. Оказа се, че нагоре имало сечище. Следобед тръгнахме с колата по пътя около язовира, тате да ни покаже къде е ловил риба предния ден. И още малко по-напред, още малко по-напред, докато не стигнахме малката стена на язовира. Всичко изглеждаше много по различно от тази страна. И аз продължавах да се чудя как да уловя всичкия чар, който имаше тази местност. На връщане спряхме на центъра за по палачинка. Вечерта имаше гръмотевична буря и аз стоях може би час наслаждавайки се на светкавиците, дъжд нямаше, в опити да уловя някоя от тях в снимка. Преди да заспим със сестра ми изиграхме няколко пъти "море".

Четвъртият ден станахме сравнително рано с любимата ми закуска на масата - пъпеш. Докато чаках сестра ми да се оправи редих пасианси, а след това потеглихме към Велинград. Когато стигнахме объркахме пътя. Крайната дестинация беше местността Клептуза. След като обиколихме езерото и видяхме от къде извира водата, седнахме да обядваме. Обслужването не беше блестящо но мястото беше много приятно и успяхме да се насладим и на водопада от едната страна и на яребиците във водата. Следобеда прекарахме в игра на карти главно.

Последният ден след като нагласихме багажите и потеглихме спряхме чак в Стара Загора, за обяд в Subway и сладолед от Mc Donalds защото е невероятно вкусен <3 И след още няколко часа стигнахме до село, къде почивката ни свърши. 

Единствената снимка, в която успях да уловя светкавицата. 

 Надявам се да ви е харесал поста, ако не той, то поне снимките в него. 

- Stelly xo