The best trip to Bucharest

Въпреки че денят ми започна от доста рано, за да сме точни  в 5:42 бях будна, явно все още имам сили да напиша този пост. Имам чувството, че ако затворя очи и заспа всичките спомени от днес ще си отидат. И да кажа за какво става дума - днес, 14.06.2014 посетих Букурещ и всички тия от моя клас, които казаха че не си заслужава биенето на пътя само за един ден, определено пропуснаха нещо изключително. А за да не го забравя аз, реших да го споделя с вас. Сутринта се събирахме в 6:30, но то нямаше да е интересно ако някой не се беше успал - бяха две момичета. На границата всичко мина доста бързо, без проблеми. Продължехме пътя към Букурещ, който не е особено продължителен. Опитах се да си наваксам малко сън, но не ми се отдава спането в автобуси или каквито и да било превозни средства. Не забелязах табела в началото на града, но предполагам двете къщи отстрани на пътя, вършат подобна работа.
Първо посетихме "Музеят на селото". Разхождахме си се измежду къщичките, някои снимайки петли и кокошки, защото никога не са виждали, когато се срещнахме с няколко момчета от нашия клас и тръгнахме след тях. По края на музея има езеро. Слизайки надолу към него, Ивелина си скъса сандала. След като се поуспокои малко събу и другата обувка и тръгна боса. Опита се да намери магазин, за да си купи джапанки, но не успя. Върна се със сандал облепен в лепенки. Времето, което тя отдели в търсене на джапанки, ние си устроихме фотосесия из целия музей. На входа продаваха храна, от която аз изобщо не бях заинтересована, защото имах в раницата си достатъчно за цялата група, но госпожите си купиха цитронада и ние решихме да опитаме. Беше божествена.
 Следващата спирка беше Природно-научния музей. Когато ни спряха на площад Свобода, слънцето препичаше силно и беше задушно. Трябваше да изчакаме преди да ни пуснат, но чакането определено си заслужаваше. Толкова е богато на експонати. На подземия етаж е фауната в Румъния, на приземния и последния - от цял свят. Толкова много животни видях, но любимото ми местенце от целия музей е пещерата, през която се минава. Всичко е толкова добре направено. На последния етаж, докато чакахме госпожите, защото те са госпожи и се бавят, хвърляхме стотинки в черепа на животното, което беше на долния етаж. Аз, от общо 3 хвърляния уцелих 1 път, но и Кристиян хвърли за мен две стотинки и уцели, ако това се брои. Чакайки госпожите навън, Константин поиска да поснима с моя фотоапарат, след което аз почти нищо не съм снимала. Даден на един човек, след това вече имаше ред кой след кой ще снима.

Спряхме пред сградата на Парламента, която наистина е толкова пленяваща. Планът беше да отидем до Mc Donald's защото на повечето корема им стържеше от глад, но преди това се снимахме пред Парламента и посетихме патриаршията, за да видим мощите на Димитър Басарбовски. Въпреки, че мола беше от другата страна на улицата, ни отне 15 минути да стигнем до там. Най-забавното нещо беше как да се оправим с езика. Влизаме в Mc Donald's и отиваме на касата. Поздравяват ни на Румънски и ние питаме "Do you speak English?". Отговорът е "Si". Какво повече е нужно да ти кажат, за да разбереш, че хал хабер си нямат. Аз си поръчвах и когато се оплаках на момчето зад мен той ме накара аз да му поръчам.
Друг недостатък са парите. Нямаше как да оцелея там с 50 lei,  при положение, че един потник струва 60 lei. И все пак успях да намеря подарък на сестра ми и не изхарчих всичките си пари, с които бях тръгнала за Mc Donald's и KFC, само защото в нашия град няма, както направиха повечето дошли...

От там отидохме на улица Липскани, според брошурата, но се оказа, че е съвкупност от улички. Разхождайки се забелязах как всички момчета имат еднакви прически и колко по-хубави са нашите момчета в България. Точно когато стигнахме до края на местността, if I may call it like that, батерията на фотоапарата ми свърши, но така или иначе това беше последното място което посетихме. Почерпиха ме със сладолед, които беше толкова вкусен. А бях почерпена, защото най-добрият ми приятел, който между другото е отличника по английски, не искаше да си поръчва той и ми купи сладоледа, за да поръчам аз. По пътя обратно се опитах да поспа, но уви не успях.
Връщайки се обратно, първо излязох с най-добрата си приятелка, за да и разкажа преживяното и видяното, защото за жалост тя бе възпрепятствана и не дойде. Разходката ни не продължи дълго, защото комарите ни изяждаха лека по лека. Заради тях в момента не знам къде първо да се почеша, ъгх как ги мразя.

За пръв път имах часовник на ръката си и не го погледнах нито веднъж. Просто стоях и се наслаждавах на момента, надявайки се да продължи до безкрай. 

П.С. Поста беше написан вчера вечерта, но е публикуван днес, защото трябваше да го пооправя, както и да прикача снимките. 

May Favourites ❤

Миналият месец не успях да направя подобен пост, защото не си бях в нас, а когато не съм си в нас трудно бих се навила да прекратя заниманията си навън, да се затворя и да пиша подобен пост, съжалявам. Но си обещах, че този месец със сигурност ще направя. И ето го и него.

КОЗМЕТИКА.
Исках да пробвам нещо ново, затова си купих жълтата спирала на Golden Rose, след като
останах приятно изненадана от оранжевата. Тази спирала ме разочарова, за жалост, но след време реших отново да я изпробвам. Нанесох първо слой от The Rocket, а след това за издължаване на миглите сложих и от жълтата. Няколко човека ме попитаха дали не нося изкуствени мигли, затова продължих да повтарям процедурата всяка сутрин.

Балсамите са ми винаги необходими, каквото и да е времето навън моите устни сякаш винаги са сухи и напукани. Бях чувала много добри отзиви за балсама на Nivea и един ден просто влязох и си го купих. Върши страхотна работа, изключително добре омекотява устните, а и има приятен вкус и мирис. Вторият балсам - на Balea си го взех само защото имам всичките балсами на тази марка, но се оказа в добра полза. Държа го в портмонето, което обикновено е винаги с мен, значи и балсама. Има малко странен мирис на бадеми, който повечето момчета от класа ми, които са го мирисали, защото са любопитковци, не харесват, но на мен ми допада, а и върши отлична работа с хидратирането на устните ми.

Последното нещо, което използвам като грим са сенки за запълване на веждите. Веждите ми не
са толкова редки, но за да изглеждат по-оформени се нуждаят от леко запълване. По принцип имам четка, с която трябва да се нанасят, но аз използвам пръста си. Друг плюс е че могат да се използват и като нормални сенки и дори се задържат за по-дълъг период от време.

Обикновено не бих сложила подобен продукт е този пост, но какво пък и без това съм тотално влюбена в този шампоан. Пише, че е за тънка и дълга коса. Моята е доста гъста, но я омекотява хиляда пъти по-добре от другите шампоани, които съм ползвала. Не я омазнява допълнително и и продава обем. Не знам какво повече да искам от шампоан. На всичкото отгоре прави страхотна пяна, обожавам когато имам пяна в косата.

Мицеларната вода на Гарниер е последният продукт от тази категория.

Премахва спиралата ми много лесно и бързо. Не ми дразни на очите, не щипе, не лепне. Върши идеално работата си. Препоръчвам я.

СЕРИАЛИ.
Сериялът, който ми е любим този месец, а може би ще бъде такъв и другият е ''One Tree Hill''. До момента съм до четвърти сезон и все още не съм загубила интерес. Като цяло това е всичко, което правя този месец, което ми коства проблеми от време на време, но съм зарибена. Разказва се за баскетбола, момичета, момчета, любов, драма. Типичен сериал - мой тип. Освен това актьорите са добри и успяват да предадат емоцията. На няколко пъти се просълзих, което не се среща често.

КНИГИ.

Пълно разочарование. За целият месец прочетох една единствена книга и то беше във ваканцията още в началото. Книгата е ''Великият Гетсби". Класика. Много ми хареса. Има широко разгърнати описания, което аз обожавам да чета въпреки, че понякога прескачам, за да разбера какво се е случило. Обикновено се връщам и препрочитам написаното, за да мога да изградя пълна представа къде се извършва действието. Подобни книги са ми любими. Краят е тъжен, но всички велики книги имат тъжен край, както казва майка ми.

НАПИТКА.
Не бих казала, че времето навън е много горещо, за да започна да ям сладоледи и да пия студени напитки. Изключвайки кафето, което е all time favourite, напоследък започнах да пия много бананови шейкове. Приемам ги като следобедна закуска, защото са сладки и са хранителни. Схванах им цаката след поредния опит и сега всички пием по един следобед.

СНИМКА.
Това е нова категория, предполагам. Но имам доста снимки направени на божественото небе и тъй като нямам намерение да правя пост със снимки единствено на пейзажите, които съм заснела, няколко вечери подред, ще сложа тук моята любима.

МУЗИКА. 
През почивните дни от ваканцията тренирах, за което ми трябваше добра селекция от песни и чрез Youtube намерих този невероятен сайт, в който има каква ли не музика, както и доста плейлисти, разделени в категории.

Това е за изминалия месец. Да минава и юни, за да започне лятото. Пожелавам един приятен, успешен и изпълнен с усмивки и смях месец. 

- Stelly 

Една седмица of whatever.

Изминалата седмица беше лудница и завърши по най-хубавият начин - 1-ви юни. Майка ми и баща ми решиха да прекараме заедно празника, макар и това да не успя да се осъществи, както те го планираха, защото аз трябваше да уча за предходно класно по английски, но все пак излязохме да закусваме навън, след което се и разходихме по центъра.
Седмицата ми се стори изключително дълга и изморителна въпреки, че имахме нормалните пет учебни дни. Когато вчера чух последното биене на звънеца изпаднах в неимоверна радост осъзнавайки, че въпреки че имам последен час английски на другия ден не е нужно да ставам рано (не че днес не се събудих в седем -.-) Доста неща ми се насъбраха и решавам да започна от понеделник, когато бях на бал на братовчедка ми, което се превърна в прекарване на половината или дори по-голямата част от деня в пътуване. Не че тя живее на другия край на света, но от weekend-а ни на село се върнахме обратно у дома, за да се приготвим, след което отидохме пак до село, заради баща ми и чак тогава тръгнахме към бала. Там аз бях фотографа, което ме накара бързо да се откажа от снимане по подобни събития. Като цяло си прекарах добре, но това го дължа и на нея, за което си я обичам страшно много. Върнахме се сравнително рано, но аз не бях достатъчно изморена, за да си лягам, затова останах будна до дванадесет, коствайки ми проблеми с ранното ставане на другата сутрин. Вторника бях задължена да остана след часовете, защото съм единственият човек от класа готов да се жертва, за да спаси класа си и в случая се записах на състезание по Биология и Психология, заедно с две момчета, колкото да имаме някакъв отбор. В сряда ни връщаха и класните по математика, на което аз съм се изложила невероятно. Shame on me. Изключвайки това нищо вълнуващо не се случи в училище. Но след училище, след като извършихме рутината - да изпратим всички на спирката, аз, Дениз, Венито и Виктор се запътихме да изпратим Венито, но тя реши да дойде с нас и кучето си да изпратят мен до моята спирка. Не е истина как за вървене от 20 метра мога да изпусна два автобуса. Освен, че си изпуснах автобусите, си купих сладолед, което беше задължително имайки в предвид температурата навън. Когато отидох на спирката трети автобус мина, но него не го изпуснахме (аз и Виктор). Вътре миришеше на умрели катерички.
Четвъртъка бях развълнувана за връщането на
контролното по география, на което бях сигурна,
че ще имам висока оценка, но естествено, че не ме огря. Една точка не ми достига. В същия ден трябваше и да се сбогуваме с американката, която може и да не беше най-добрата, но се стараеше всеки път. Часът ни беше разделен на половина, за да може и двете групи да си кажат чао. Втората половина от часа си устроих състезание с Чефо, кой знае повече думи от всички уроци до момента по английски и нека изкажа благодарности на Паола, че подбираше най-лесните думи, които сигурно и във втори клас знаят -.- .
Петъка щях да се побъркам от притеснение заради това състезание. Имах да рисувам някакво Хайку, на което слава богу имам шест, защото наистина се постарах. По руски ме изпитаха - отново, този път биенето на звънеца ме измъкна от мъчително и дълго изпитване, но все пак успях да разкажа текста, който преписвах два пъти в 11 вечерта, за да се спася от двойка. В голямото междучасие някои от обора учиха по биология, за сетивните органи, други по физика за процесите. Странно е как аз, която не бях си чела уроците успях да ги науча и обясня за по малко от 20 минути. Въпросното състезание, не беше такова каквото очаквах, че ще бъде. Но преди да разкажа каквото и да било, да се порадваме на името което бяхме избрали - Ноздрите. Много оригинално, но това е като си дошъл последен, защото е трябвало да чакаш класната ти до последния момент да те държи, за да ти вземе парите за екскурзията. Беше забавно и далеч от състезателно. Обикновено винаги съм много нахъсана, но сега бях спокойна и успях да се изразя по начина, по който трябваше, което спомогна до второто ни място. Навън валеше из ведро по време на събитието, но когото ние излязохме беше спряло, но тъй като имаше достатъчно локви успяха да ме опръскат, както си ходех по тротоара.  Като изненада братовчедка ми беше дошла на гости, и четири часа успешно ме отвличаше от опитите ми да си напиша тезата по литература и резюмето за книга, за което много съжалявам, че не ме изпитаха, защото много искам да разкажа на някого за 'Дивиргенти' и то на английски. Вечерта започнахме да гледаме 'Титаник', защото аз никога не съм, но ни се доспа и си легнахме още съвсем в началото.
В събота валя много. Нишо интересно не се случи. Нормален понеделник - отвратителен. И утре пак. Вече наистина нямам никакво търпение да свършим. А тази седмица ми е пълна с класни и контролни и изпитвания, ъгх. Как изобщо ще оцелея?

Почивка моля!

Хей, хора от интернет пространството, спели се да четете моят пост. Честно, поласкана съм. Не съм писала от толкова отдавна. Най-сетне да дойде някаква почивка, да мога да се наспя, да си почина, да се наспя, главно. Последните две седмици бяха тежки за мен. И двата понеделника имах класна - по литература и по математика. Не мисля, че се представих на ниво, но каквото съм направила. Старая се да не живея в миналото. *хилещо се човече* Промених ежедневието си, което е още една причина да се радвам. Започнах да прекарвам повече време с хората, които харесвам, Веси това за теб се отнася. А и не ми се налага да пътувам с миризливи съученици, съжалявам, но четката и пастата за зъби не са изобретени, за да стоят само в близост до мивката, нека влязат в употреба, моляя. *моментът в който се радваш, че почти никой не знае за съществуването на блога ти* Създаден е явно да плюя хората. Като например да отида на доктор и вместо да ме преглежда докторката по-голямата част от времето прекара в разговори по телефона... А когато ме прати при друг доктор, той ме закопча на един стол и започна да ме върти след което ме накара да го погледна и ми каза - "Зави ти се свят." Това е пара нормално. Аз съм извънземно, очите ми зеленясаха в краищата, като наелектезиран телевизор, който се нуждае от изключване от контакта.
В сряда believe it or not ме изпитаха най-накрая по история, след като бях единственият останал неизпитан ученик ми беше близко до акъла, но никога не бих предположила, че ще имам 6. Не съм получавала подобна оценка по история сигурно от пети клас. Просто не бях попаднала на правилните преподаватели. В четвъртъка имах контролно по география, което имам чувството, че беше направено от някой друг, но не мен. Никога не бях преписвала толкова много. Да ми диктуват цели задачи е все едно да избягам от час. НЕВЪЗМОЖНО. В петък очаквах, че ще закъснея за часовете, защото имах работа преди училище, а се оказа, че когато отидох нямаше почти никой. Виновници - абитуриентите, които явно стояха пред училище от рано сутринта недопускащи никой до сградата. Всеки посмял да се доближи на солидно разстояние биваше опръскан с шампанско. Имаше такива, които бяха целите облени, горките те. Аз нямах щастието да стоя много навън наблюдавайки бягащите тълпи. Часа по физика прекарах в обсъждане на страха от светкавици и гръмотевици. Вкусно кафе след училище въпреки лошите климатични условия, ми се отрази добре, жалко че компанията, с която бях винаги намира как да се скара.

Как да направя пост без снимка? Ето една от часа
по физкултура. <3

Вчера забързана да се прибирам, защото "имам урок", минах през центъра. Толкова много хора и нито една свободна пейка на сянка, където да се скриеш от жаркото слънце. Как ще оцелеем през лятото? Когато най-накрая намерихме пейка, на която беше удачно да се седне, човек дойде да ни попита къде се намира пощата. В интерес на истината тя беше на няколко крачки. Предполагам той не е предполагал как това може тотално да промени деня ми, но спомена за кратковремения разговор,  в който той похвали и града в който живея, ме кара да се усмихвам. За пръв път срещнах толкова усмихнат човек, който като го видиш те изпълва с положителна енергия. Живеейки в забързаното и мрачно ежедневие забравяме за малките неща, които ни карат да се усмихваме, а този човек ме накарам да се усмихвам отвън и отвътре.
Този пост went competely random.

No.1 "Bunch of nature"

Не съм публикувала нищо тук от неприемливо много време и понеже в момента не съм много на себе си, за да седна и да напиша пост като пост, а и имам да уча солидно количество думи на английски и руски, реших да кача снимки, направени през ваканцията в началото на май. 

Всички снимки (с изключение на две) са от с. Боженци. 

Това реших да го направя серия от постове, защото имам много снимки, които с удоволствие бих споделила.

Какво си причиняваме?

Един клип, който промени малка част от мен. Един клип, който според мен всеки трябва да изгледа и да се замисли. Аз не бих казала, че съм толкова пристрастена към социалните мрежи и това се дължи може би на факта, че нямам подходящият телефон за подобни цели. До момента преди да изгледам видеото събирах пари за iPhone, защото когато нямам телефон с всичките тези толкова известни приложения, за които всички говорят, се чувствам неудобно. Главната ми идея всъщност беше да си го купя заради камерата, но един много по-евтин начин да 'запечаташ момента' е фотоапарата. И вместо да дам хиляда и кусур лева, за телефон, който ще промени живота ми в негативна посока, предпочитам да дам по-малко пари и да живея за момента, да се наслаждавам на момента, независимо дали съм навън с приятели или на разходка със семейството. Много често ми се случва да излизам с приятели, които вместо да си общуват, стоят и си проверяват фейсбука и обръщат повече внимание на харесванията на снимките си или статусите, от колкото на това, което се случва около тях. Жалко. Много жалко. Забелязвам и как всички си сърфират в мрежата, чрез мобилните устройства по време на учебните часове, а после критикуват преподавателите за ниските оценки, които получават. Нямам против, всеки прави каквото прави за себе си, но нека да не обвиняват другите за техните грешки, в случая -че не са слушали в часа.
И сега бих казала да излезете навън, изключвайки си интернета на телефона, но осъзнавам, че пиша този пост в 23:25. Замислете се поне. От мен, лека нощ :з

Рождени дни и туй-онуй

Днес беше последният учебен ден, което мен не ме устройва, защото обичам четвъртъците, а ние няма да сме на училище. А и като си погледна плановете за ваканцията ми става още по-тъжно. Най-противното от цялата ситуация е че петъка в който имаме история, ще се отучва. А след ваканцията имаме едни час литература, в който трябва да ни бъде преподаден материала за класното и след отучената събота, в която между другото имаме надиграване, неделята, в която трябва да уча, имаме класно. Още от сега виждам оценката си. Урокът ни по история бих казала е приятен, тъй като е за моята любима Испания. Стискам палци плана ми за научаване на испански език през лятото да потръгне и поне да мога да се оправя, като отида там. Далеч съм от мисълта, че за кьорави 2 месеца може да се научи граматиката и лексиката на един доста богат език, ако трябва да правя асоциация с историята на страната. Може би да се върнем на миналите два дни. Понеделника беше един сред любимите ми дни от тази година. Изненадахме най-добрата ми приятелка, като се появихме пред тях с подаръците по случай рождения й ден. По руски на контролното госпожата ме накара да се гордея с оценката си. Направихме си една много хубава фотосесия в часа по музика. А след училище се събрахме няколко момичета и отидохме на близкото барче да се почерпим. Поръчах си арт нескафе с очакването за някаква картинка, а не цветенце направено от шоколад -.- Видяхме и моята стара любов, която продължава да е все така красива, а честно от него по-забавен не познавам. Отидохме на търлата след всичко, което изядохме и изпихме (няма да коментирам вкусовете на напитките, но определено не бих се върнала на това барче пак). Бях споменала за търлата и в миналия си пост, но не съм обяснявала какво е. Е, търлата му викаме на нашия сбор, все едно, който продължава приблизително до 6 май, но тази година е до 3 май и исках да направя отделен пост със снимки, но не желая някой случайно да ми гепи фотоапарата в тази цигания, която е там. Качихме се на центрофугата, нещото, което ни върти с надолу главата и беше уникално. Но после влязохме и на 6D което ни разклати по много "по-приятен" начин, след което бях готова да повърна, слава богу, не успях.

Аз и Паола на заден фон.
(от фотосесията в понеделник) 

Преди да разкажа за вторника, нека да спомена, че не съм злобно човече, но някои хора ми лазят по нервите от край време. За какво точно говоря. Имахме физкултура с по-големите и Мартин <з Репетирахме си хората за надиграването, когато Паола, няма да пиша определения и т.н., ме сгази буквално, защото е "леко" спъната в краката, а и не знае хорото (не знам на какво надиграване се пише). Та аз й се сопнах, а тя ми отговори да умирам. Ок. Ок. Само дето всеки час по номера трябва да сядаме заедно. Нпнпнпнп. И на второто хоро тотално го обърка и госпожата просто я махна. Моментът в който ехидна усмивка се появи на лицето ми. И пак не, че съм злобна, но тази въпросна Паола, на която госпожата по физика (госпожо, обичам ви) й вика Палома (звучи ми като омекотител за дрехи) ми лази по нервичките.
Днес отидох на училище в и 30, а стаята започна да се пълни в и 55. -.- На всичкото отгоре не ме изпитаха по история. Госпожата по математика днес ме изнерви, когато започна да пише задача на дъската и ни подведе, защото било последния ден от април - лъжовния месец и по-добре късно от колкото никога. Да, благодаря.
Но сега се намирам отново на село, готова за утрешния ден, в който семейството сме предприели пътуване до Габрово и Етъра. Дано ваканцията да е толкова добра, колкото започва.

Weekend ;з

Няма смисъл да се обяснявам защо нова публикация има едва днес, но накратко - нищо интересно не се случва в живота ми, докато петък. Петъка ми започна отвратително още вечерта, когато ми съобщиха, че колата ни е счупена и се налага отново да използваме моят любим градски транспорт. Като по чудо нямаше чак толкова много хора, колкото по принцип има. В опита ми да се измъкна от седалката до прозореца паднах, нещо което винаги ме разведрява ако не съм пострадала. Така предния ден един батко, буквално ми падна в краката. И по традиция след училище трябваше да се събера с най-добрата си приятелка, която има рожден ден утре (ПАРТУУ!), но тя не можеше. Идеалната идея - да изляза в подобно време, ми щукна в главата и си намерих другарче, с което обиколихме билата няколко пъти и купихме подарък на Венито за утре. На прибиране пеш, влязохме в СБА-то, да изчакаме дъжда да спре и аз понеже съм на пет си купих яйце с играчка и спечелих състезателна количка, няма да изпадам в подробности, но ще спомена, че е супермега готината, защото е червена! Нямаше как да не вляза в козметичен магазин и да не си купя нищо, което породи идеята да се гримираме като отидем в момичето, с което бях. Аз бях гримираната, ofc. За жалост нямам снимки, но това е защото никой нямало да й дава да бъде гримиран. Виж Веси, хората имат основание. След фотосесия с най-сладкото братче на света си тръгнах, защото на другия ден, отново по вината на счупената кола, трябваше да стана рано, за да си хвана автобуса, да отида да чистя. Отидохме на най-мръсното място, може би и го изчистихме до неузнаваемост. Мястото приличаше на изоставено игрище, близо до линията, обградено от дървета. По цимента имаше шушулки от не знам какво дърво. По краищата на 'игрището' имаше прегради. Тези прегради бяха осеяни със счупени стъклени бутилки. Земята - покрита с фасове. Намерихме и опаковки от презервативи, което за мен беше изомяващо, защото мястото е просто отвратително. Най-забавното бяха изгорени страници от учебник по математика. Напълнихме колкото торби имахме. Госпожо, можехте и вие да се включите, не само да снимате като не виждали боклуци. Като си изпратих дружките гледах 'The sectacular now', което ми беше много странно, след като съм приела Шайлийн за Трис, да я видя с Питър.
Излязох в парка, на търла, по центъра и реших, че не мога да дишам повече без фотоапарата, което означаваше да отида до у нас да си го взема. От центъра до вкъщи са минимум три киломерта и като казах, че пътя не е много, Венито се съгласи да ходим пеш. И по баира през гарата по другите баири стигнахме, аз с няколко пришки. Пътят надолу беше къде по-приятен. А когато стигнахме центъра видях най-красивото момче ever, с толкова големи и толкова сини очи.., ъгх. Още въздишам по него. И между другото се казва АНГЕЛ, по-перфектно име моля?  Разходихме кучето й в квартала на баба ми, а аз си взех дрехи да пренощувам във Венито, защото майка й беше на рожден ден. Звъннах на най-добрия си приятел да го поканя да намине и той взе че се съгласи. Но Венито не каза на майка си и на него му се наложи да побяга малко, за да не го видят. След няколко часа навън, половин час обсъждане дали Мерси или Тофифи са по-хубавите бонбони за почерпка,  се прибрахме, изпихме две фрапета и гледахме трейлъри на романтични филми, защото не можем да стигнем до консенсус кой да си изтеглим. След час-два се трупясахме все едно сме пили червено вино, не кафе.
Приятна седмица ви пожелавам ;з

Христос Воскресе!

Започвам с Христос Воскресе!
Великден е един сред най-любимите ми празници, който с традициите си, ми напомня на
времената, в които съм малко момиче, което боядисва яйца на масата в лятната кухня на баба. За моя радост масата си е все същата, на същото място и сякаш просто съм се върнала назад във времето.
И въпреки празника искам накратко да ви разкажа какво ми се случи и не съм споделила с вас.
Четвъртъка ми започна с качване в движещ се автобус, която можеше да означава само едно - няма да има по-хубав. Почувствах се като безстрашна след като тичах двадесет метра с чанта тежаща пет килограма, минимум и ми се наложи да се кача във вече тръгващия автобус. Получих изключително много прегръдки, което ме накара да се почувствам още по-щастлива. След училище се мотах с най-яките хора, с които винаги е толкова забавно и за капак майка ми ми предложи да не се прибирам - идеална възможност за късна вечер навън с приятели, но заваля и от вечер навън с приятели се превърна в пижамено парти у най-добрата ми приятелка, изключвайки факта, че си легнахме доста по-рано от обикновено.
 Петъка беше разпети петък и защото нищо не се прави, нищо и не направих. Днес боядисвахме яйца и се разхождахме, колкото и да е гадно времето. Не мога да опиша чувството да стъпваш в калта и при всяка крачка да се хлъзгаш, аха да паднеш. Не успях да падна, но за да поддържам баланс, ходех като наакана *къхм, с извинение*. На реката имаше лебеди, но снимки на тях и още пейзажни, може би в друг пост. Изпитвах голямо желание да се изцапам, затова се съгласих, когато баща ми ме помоли да се кача на тавана, за да му помогна с прекарването на някакви кабели. Но освен паяжини и прах, намерих черно-бяла снимка на двама братя в дървена рамка и изрисувано стъкло и две ракли пълни с парцали.
Well, изглежда нямала съм кой знае какво за споделяне. Най-хубавото нещо не съм казала, но когато си опитам от сладостта му, обмислям цял пост да му посветя. Надявам се да се порадвате на снимките и яйчицата ;з

Весел празник! 

Cheer up.

Днескашния ден мислех да си го отбележа в топ 10 най-хубави дни, когато госпожата по английски реши, че ще ми съсипе настроението. Благодарско на всички душици, които се опитаха да ми отвлекат вниманието и в училище и след училище. За жалост едни от най-близките ми, които веднага успяха да ми върнат усмивката, са на километри далеч от мен. И тъй като да правя списъци ми доставя удоволствие, реших да направя списък с песните, които до някаква степен ме cheer-ват up. Here we go:

Demons - Imagine Dragons 

2. Some Nights - Fun 

3. Mmm, yeah - Austin Mahone 

4. We are young - Fun 

5. Happy - Rharrel Williams

6. Give it 2 you - Robin Thicke

7. Can't hold us - Macklemore & Ryan Lewis

8. Pursuit of Happiness - Kid Cudi 

9. Feel so close - Calvin Harris 

10. Clarity - Zedd 

11. Safe & Sound - Capital Cities 

12. She Looks so Perfect - 5SOS 

Скууул.

Седмицата мина, най-накрая, както си и замина съботата. Накратко единственото хубаво нещо, което ми се случи беше, да се запозная с брата и майката на американката. Неописуемо много искам просто да си стегна багажа и да отпраша за щатите. Те казаха, че тук било по-хубаво, хората били по-мили и общителни и въпреки това искам аз да отида, да видя, да се докосна до културата и ежедневието им, за да мога сама да си направя изводи, за себе си. Ноо.. го има ей това 'но', което ме спира все още.
Искам официално да обявя, че четвъртък е любимият ми ден от седмицата. Имаме два разказвателни предмета - химия, по който само рисуваме чертички и пак никой нищо не разбира и цял час госпожата обяснява едно и също и география, който е най-забавния час, ever. Пичове са тези, които сядат зад мен, момичетата от двете ми страни и те, а Виктор е, може би, най-бавно загряващия човек, когото познавам и все пак е единственият, който може да ме разсмее само с физиономиите си. За моментът, в който разбираш, че човекът, който знае всичко по всичко с изключение на математиката, не знае значението на думата 'черпак'. Или изпитват някого на дъската и господина пита 'Как се казва най-високият връх в България, както и на Балканския полуостров?', а момичето до мен съвсем убедено ми казва - 'Еверест'. Всеки час се получават някакви такива абсурдни ситуации, които ме зареждат с позитивни емоции само.
Най-страшното в четвъртък, смея да твърдя, че е литература. Всички учители вече знаят, колко послушен, силен и умен клас сме (има ирония, ако някой не я е забелязал), особено госпожата по литература. А в часа, когато започна да преподава Новия завет попита реторично 'Вие да не си мислите, че Св. Троица е жена?', а умникът от първия чин не пропусна да се обади 'Еми, да.'. Реакцията на госпожата и да искам няма да мога да я опиша, но в същия ден беше върнала и писмените работи, които някои правиха в понеделник и резултатите не бяха много цветущи, ще видим моя в понеделник.
В петък имах чувството, че ще бъда изпитана и по история и по биология, въпреки че имаме контролно по физика. Начина по който господина по история изпитва ни е любим на всички - а именно, чрез приложение на телефона си. То работи по следния начин: разтръсваш телефона и рандъм номер се изписва в зеленото кръгче, следователно това ще бъде изпитаният. Останах разочарована, честно казано, когато от четирите пъти, в които господина разтръска телефона си, нито веднъж не уцели моя номер. Бях подготвена, той явно беше в настроение, но аз не съм от хората, които ще се престрашат да вдигнат ръка. По руски, учудващо ме изпитаха и ми писаха малко завишена оценка, в моите виждания. Не че се оплаквам от оценката, но мисля, че е лоша услуга от страна на госпожата. Ако,аджеба, знаеше колко се отпускам, когато знам че имам оценка... По биология за жалост не стигна времето да изпитат и мен. Но съм решена да получа оценка на материала от половата система, постарах се да си науча всичко, както трябва. В междучасието ми показваха как ядат момчетата vs. как ядат момичетата, Гошо, нищо не разбираш. Контролното по физика, което беше известно сред деветите класове като 'Най-трудното контролно' беше едно от най-лесните. За пръв път приключих точно, когато звънеца би, а и успях да помогна на този и онзи, тъй като не успях да им подскажа по руски.
Както по традиция се събираме след училище с най-добрата ми приятелка, този петък не пропуснахме. И искам да кажа, Вени казвам ти, обичам петъчните следобеди, които прекарваме заедно, както и поличката която майка ти ти е ушила *.*
Вечерта няколко часов разговор с най-добрия ми приятел за купища глупости, какво може да си говорят двама петнадесетгодишни тинейджъра, се оказа подслушван от семейството му. Но пък същата вечер се запознах с най-якото момиче, което прави най-невероятните фотографии. Надъхана съм за още запознанства, така че може да ми пишете, няма да ви изям, колкото и да сте сладки ;з. За капак на публикацията, ще прикача няколко снимки от днес.

P.S. Този пост го пиша за втори път, тъй като първия път текста ми се изтри, а аз не се досети да натисна "Ctrl+Z" и се ядосах и затворих всичко, но бях решена, че трябва да ви разкажа, споделя, people.

Хората ме убиват, но Фор, Тобиас, Тео *_*

Нях, нях, нях. Не знам някога дали съм се радвала повече на четворка от днес. Не, че нещо, но скачането от място просто ме измъчва до краен предел. Една тройка на него и хоп пет за срока. А и да имам оценка, колкото стройните, високи и слаби момичета в класа, които някога дори са тренирали подобна дисциплина, само се лаская. Освен мъчителната физкултура (физкултурата си я обичкам, защото ако не е тя няма да мога да изтанцувам и едно дунавско хоро), която съм сигурна, че няма да може да се мери след утрешната история - първи час. И да знам, че казах, че няма да се оплаквам, но то няма да съм аз ако не го направя, поне веднъж. Радвам се и съм благодарна, че госпожата по руски, както казва един мой съученик 'не й прещракна и не излетя в космоса', както обича да прави.
В часа по физика разбрах сред какви хора се намирам - отплеснати. Не знам дали това е поста. в който трябва да говоря как техниката променя животите ни. Съжалявам, но дошъл си на училище, както и госпожата/господина е дошъл. Той е дошъл със задача да преподаде урок и да те научи на нещо, от нас се очаква да стоим и да го слушаме. Като не ти се слуша - не слушай и си стой на телефона, но после недий да идваш и да се оплакваш, колко 'тъп', 'смотан', 'скучен' е предмета, като не си си направил никакъв труд да възприемеш и осъзнаеш информацията. Разбирам, че всеки да си има least favourite предмет пример - История, но да мразиш всички и да ги проклинаш вместо да си седнеш на д-то и да научиш е изнервящо и за мен - страшно дразнещо. (говоря за определен човек, надявам се да ме е разбрал)
И тази биология. Да се готвиш до дванадесет през нощта, после да ти отменят изказването, а когато най-накрая ти дойде реда и си казваш 'думичките', виждаш, че партньора ти предпочита да не поема риска да отдели поглед от листа, четейки, а на всичкото отгоре, сричайки - е това е незаменимо чувство, а и после да стои срещу теб блещейки се - Тази защо не ни написа оценки, знае ли колко съм търсила информацията.
След това деня започна да се развива само в положителна посока, особено след биенето на последния звънец, оповестявайки край на занятията, начало на скитничеството в опит да намеря дружка да пътува с мен. Уви не намерих, което ми спечели размотаване по улиците, малко пръскане с вода, усмивки и танци. А когато 'лудия човек с патерицата' се обърна да ми говори на негов си език, нямаше как да задържа изблика си на смях.
P.S. Има едно момче в класа, което ... да, та в часа по английски се бях загледала в него, защото съм freak и обичам да се взирам в хората с часове а и той... Отдавна си мислех на кого ми прилича и тогава ми просветна прилича на Фор или на Тобиас или на Тео, който си избереш и от тогава не спирам да го зяпам a.k.a днес, цял ден и след часовете, защото по случайност на съдбата с него се пръскахме. Но не знаете каква е мъка никой от съучениците ви да не чете и като му го посочиш с пръст и кажеш, че си прилича с Фор, Тобиас или Тео, те да те гледат все едно си избягал с жълтата книжка от психото.
P.S.2 Тъй, като ми хрумна, че ми се дочете книга и тъй като ми се чете "Преди да умра" на Джени Даунам, а тука е изкупена от всички възможни книжарници, how that happen?, някой да ми я прати плс? Оу, оу и докато намеря сайт, в който я има изврънках сестра ми да ми купи книга, омг how amazing is that, все още не знам коя от дългия списък ще е, но приемам и предложения.

Поздравявам ви за лека нощ, защото днес :4

Котки, котки, котки.. петел.

Имам чувството, че съм някакъв пълен маниак на котки, след толкова постове посветени на котките ни. Но нито аз, нито някой от рода ми е. Този уикенд, с края на който свършва и пролетната ваканция, бяхме отново на село и така както са се наредили всички празници се очертава да сме там всяка седмица. Преди месец може би, котката ни се окоти, отново. И към петте, от които едното беше отровено (R.I.P.), прибавяме още пет. Не знам, как да се въздържа и да не им направя фотосесийка, so here it comes:

                   

Нямаше как да не прикача и тази снимка на любимия ми петел, който със сигурност много обича и мен, щом ми скача.. Нали? 

 Други занимания през почивните дни.
Баща ми не може да седне на масата, ако пред него няма месо, а тъй като в месарницата имаше твърде много хора и аз бях в колата затворена за известно време реших да се направя на шпионин и снимах всеки, който минеше. Снимките ще се ги запазя и няма да ги споделя тъй като нямам разрешението на хората да бъдат публикувани.
В последния момент на гости се отбиха семейни приятели, чиито деца - няколко години по-малки - са китаристи и се връщаха от Кюстендил с второ място. Вечерта, когато извадиха китарите, да изнесат малък концерт изявих желание да ме научат на нещо. Оказа се доста забавно занимание, от което леко ме болят пръстите все едно съм чоплила семки. И сега, за да бъда аз - искам да се запиша на уроци по китара, но ако изчакам малко ще ми мине мерака.
Приятна и успешна седмица :з

A trip to Varna :з

В понеделник бях във Варна. След тричасов път с автобус, аз и братовчедка ми пристигнахме в моя любим град в България, имайки на разположение още 9 часа до автобуса обратно. Имахме да подадем документи, което беше всичката ни работа в града, а извършването й бе за около пет минути, след като изкачвахме двадесет минути баирчета, за да намерим къде трябва да отидем.

При такова време разходка в морската градина, малко и по плажа беше страхотно оползотворяване на време, жалко че не ми позволиха да си взема фотоапарата. Всъщност аз щях да го взема, но не ми се искаше майка ми да ми се сърди дни, за това, че не съм я послушала. 

Да, но направих нещо, което се каня, от както видях трейлъра на Дивергенти - да си продупча ухото. Вдъхновена бях от Тори и нейните обеци на дясното ухо. За сега аз имам само две дупки, но след като окончателно зарасне втората дупка, планирам да си направя и третата. Мъжа или по скоро баткото в студиото беше толкова хубав. По принцип не харесвам флешовете, особено толкова големи като неговите, но толкова много му ходеха със сините му очи и татуировките по ръцете.
Направих и две много изгодни покупки. Взех си най-красивият суичър, който всъщност е безцветен, но топли толкова много за почти без пари, както и пуловер.
И тъй като бяхме вече каталясали, решихме да използваме градския транспорт за придвижването обратно до автогарата, къде се намира и Grand Mall. Аз като пътуващ непрекъснато човек, никога не се бях возила в препълнен автобус толкова спокойно и леко. Oh, God не може ли и тука да ни возят в такива тролеи? Искам да потчертая, че аз сама познах кой автобус трябва да хванем, което щеше да ме кара да се гордея, ако братовчедка ми не беше попитала някаква жена на спирката 'за всеки случай'. Возихме се в моята любима 148, на която дори номера запомних, или поне цифрите - 0374. Многоизвратена.ком.
След обикаляне на два магазина отидохме за порция пържени картофи и половин литър портокалов сок от Mc Donalds. Като цяло там беше предела на силите ни и в следващите няколко часа бяхме като умрели буболечки, които едва мърдат. Не е истина колко много са хубавите батковци в града и как ще мога да прекарвам там лятото при братовчедка ми, като я приемат да учи там :зз
Като цяло, това беше моят прекрасен понеделник, който завърши с неописуеми болки в ходилата. Скоро пак!